За едната правда (протест – 14 януари 2009)

Рано-рано сутринта отворих очи. Направих закуската. Отново се удивих как мога за по-малко от половин час да направя кекс. И все пак не стана много добър, пак бързах. Седях, хапвах, пийвах чай и редактирах превода си. Тихо, спокойно. „Всяка сутрин трябва да е така, много спя, проспивам живота си, оставям се всичко да тече покрай мен… а обожавам да спя, защото тогава… там, където и да е, я няма тази тежест… на съзнанието.“